Комплект за молекулярно откриване на вируса Monkeypox (PCR в реално време)

Какво представлява вирусът на маймунската шарка?

Маймунската шарка е вирусна зооноза (вирус, предаван на хората от животни) със симптоми, подобни на тези, наблюдавани в миналото при пациенти с едра шарка, въпреки че е клинично по-лека.С изкореняването на едрата шарка през 1980 г. и последвалото прекратяване на ваксинирането срещу едра шарка, маймунската шарка се превърна в най-важния ортопоксвирус за общественото здраве.Маймунската шарка се среща предимно в централна и западна Африка, често в близост до тропическите гори, и все повече се появява в градските райони.Животните гостоприемници включват набор от гризачи и нечовекоподобни примати.

Предаване
Предаването от животно на човек (зоонозно) може да възникне при директен контакт с кръвта, телесни течности или кожни или лигавични лезии на заразени животни.В Африка са открити доказателства за инфекция с вируса на маймунската шарка при много животни, включително въжени катерици, дървесни катерици, гамбийски торбести плъхове, сънливи, различни видове маймуни и други.Естественият резервоар на маймунската шарка все още не е идентифициран, въпреки че гризачите са най-вероятните.Яденето на недобре обработено месо и други животински продукти от заразени животни е възможен рисков фактор.Хората, живеещи в или в близост до гористи райони, могат да имат непряка или ниска експозиция на заразени животни.

Предаването от човек на човек може да бъде резултат от близък контакт с респираторни секрети, кожни лезии на заразен човек или наскоро замърсени предмети.Предаването чрез капкови дихателни частици обикновено изисква продължителен контакт лице в лице, което излага на по-голям риск здравните работници, членовете на домакинството и други близки контакти с активни случаи.Въпреки това най-дългата документирана верига на предаване в дадена общност се е увеличила през последните години от 6 на 9 последователни инфекции от човек на човек.Това може да отразява намаляващия имунитет във всички общности поради прекратяване на ваксинирането срещу едра шарка.Предаването може да стане и през плацентата от майката на плода (което може да доведе до вродена маймунска шарка) или по време на близък контакт по време и след раждането.Въпреки че близкият физически контакт е добре известен рисков фактор за предаване, засега не е ясно дали маймунската шарка може да се предава конкретно чрез сексуални пътища на предаване.Необходими са проучвания, за да се разбере по-добре този риск.

Диагноза
Клиничната диференциална диагноза, която трябва да се има предвид, включва други обривни заболявания, като варицела, морбили, бактериални кожни инфекции, краста, сифилис и алергии, свързани с лекарства.Лимфаденопатията по време на продромалния стадий на заболяването може да бъде клинична характеристика за разграничаване на маймунската шарка от варицела или едра шарка.

Ако има съмнение за маймунска шарка, здравните работници трябва да вземат подходяща проба и да я транспортират безопасно до лаборатория с подходящи възможности.Потвърждаването на маймунската шарка зависи от вида и качеството на пробата и вида на лабораторния тест.Следователно екземплярите трябва да бъдат опаковани и изпратени в съответствие с националните и международните изисквания.Полимеразна верижна реакция (PCR) е предпочитаният лабораторен тест предвид неговата точност и чувствителност.За това оптималните диагностични проби за маймунска шарка са от кожни лезии – покрива или течност от везикули и пустули и сухи корички.Когато е възможно, биопсията е опция.Пробите от лезии трябва да се съхраняват в суха, стерилна епруветка (без вирусна транспортна среда) и да се съхраняват на студено.PCR кръвните тестове обикновено са неубедителни поради кратката продължителност на виремията в сравнение с времето на вземане на проба след началото на симптомите и не трябва да се вземат рутинно от пациенти.

Справка: https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/monkeypox